8 години за едната смърт

Вчера либийският съд произнесе окончателната присъда на медиците ни в Либия - СМЪРТ.

8 години българи седят в либийски затвор обвинени в заразяването на либийски деца с вируса на СПИН. В началото изтезавани по най-жестоки начини (пропускали са електричество през телата им, яли са ги кръвожадни кучета, висели са с глава надолу в продължение на дни, бити са с камшици и пръчки и какво ли още не), за да се признаят за виновни и да има кой да отнесе вината за случилото се. След това се започва със съдебните дела по случая и някъде по това време проблема достига до България чрез близките на "мъчениците", а не чрез правителството. През това време въпростното правителство мълчи за проблема при положение, че когато се е случило заразяването правителството на Либия е уведомило всички потърпевши държави, защото либийската полиция арестува всички които са се гръжили за децата, не само българите, а това са били немци, поляци, французи, скандинавци и други. Останалите държави реагират своевременно и изтеглят обвинените техни граждани с обещанието, че ще ги съдят на собствена територия. Какво прави България в това време? Нищо! Седят си политици от тогавашното правителство на СДС и си трайкат, чакат нещо-си.

Тъй или иначе случката достига до ушите на цялото българско "общество" в един момент, но вече е твърде късно да изтеглим българите от Либия, защото те са последните останали обвинени, а либийците искат възмездие и не ги пускат. започват се "преговори", глупости разни, дето да замажат очите на хората и да се демонстрира каква сериозна политика води СДС-то. Медиците ни страдат през това време, умират от страх, близките им страдат и чакат България да се погрижи за децата си, а България-та си клати краката, върти далавери, краде парички и си пълни гушките. Казвам "България", защото през тези 8 години се смениха няколко правителства във властта и все едно и също се случваше. Няма да разказвам какви точно ги дробиха българските управници през всичките 8 години по случая, защото на всякъде и постоянно за това се говореше и вярвам, че един достатачно НЕпрост човек може да си направи извода.

Така или иначе след 8 години мъчения и надежда градена на нищо медиците ни си дочакаха присъдите и не мисля, че са били изненадани, пък им се случва и за втори път, те са "свикнали". Жалккото е друго - че ние, свободните българи си траем при положение, че всичко това се случва пред очите ни. Не говоря само за проблема с Либия, за всичко, за цялото безхаберие и гнусотия в които съществуваме. Не знам колко ТЪП трябва да е един човек, за да търпи толкова време всичко това, колко прост, за да не успее след цялото време, което измина в лъжи и далавери да схване, че нещата с чакане и мълчание няма да се оправят. Има 2ма-3ма дето уж казват нещо, опитват се да "дадат тон" за активност, но 2ма-3ма общество не правят и държава не оправят. Вчера в Шоуто на Слави Росен Петров каза, че скоро българите вече няма да мълчат и Иван Гарелов го каза, и още много хора го казаха. Сигурна съм, че и всички си го мислят, но май само с тая мисъл ще си останем. Пак всички ще чакат някой друг да е първи и те след него да вървят, ако изобщо тръгнат, но дали ще има първи, дали или само с чакането пак ще си останем...?